Направо към съдържанието

Таймище (община Кичево)

Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Таймище.

Таймище
Тајмиште
— село —
Разрушена къща в Таймище
Разрушена къща в Таймище
41.64° с. ш. 20.8586° и. д.
Таймище
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаКичево
Географска областБистра
Надм. височина1137 m
Население107 души (2002)
Пощенски код6253
Таймище в Общомедия

Таймище или Таймища (на македонска литературна норма: Тајмиште; на албански: Tajmishti) е село в Северна Македония в община Кичево.

Селото е разположено високо в северните поли на планината Бистра на Заяската река.

Църквата „Света Петка“

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначален патроним -ишти < -itji от личното име Тайме, засвидетелствано в Кичевско.[1]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Таймище е българско село в Гостиварска нахия на Тетовска каза на Османската империя. Църквата „Св. св. Петър и Павел“ е от 1861 година.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Таймища има 600 българи християни.[3]

Цялото население на селото е сърбоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 80 сръбски патриаршистки къщи.[4] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тайлища има 640 българи патриаршисти сърбомани и работи сръбско училище.[5]

В Сърбия, Югославия и Северна Македония

[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Според Афанасий Селишчев в 1929 година Таймища е самостоятелна община в Горноположкия срез и има 83 къщи с 364 жители българи.[6]

След Втората световна война край Таймище е разработен рудник за желязна руда.

Света Параскева“ е стара църква обновена в 1975/76 година, когато е и изписана от зографа Кузман Фръчкоски.[2]

Според преброяването от 2002 година селото има 107 души население – всички македонци.[7]

От 1996 до 2013 година селото е част от община Заяс.

  1. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 180.
  2. а б Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2012-07-08. Посетен на 16 март 2014 г.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 213.
  4. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 124-125. (на френски)
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр. 26.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007